11
Mar
2018

„Фокстрот“: Танц против войната

Израелският режисьор Самуел Маоз дебютира през 2009 със Златен лъв от престижния фестивал във Венеция за филма „Ливан“, чиято история се развива изцяло в един танк през 1982, по време на военния конфликт между Израел и Ливан. Миналата година Маоз се завърна във Венеция с втория си филм, този път грабвайки втората най-голяма награда след Златния лъв, който беше връчен на (позлатения вече и с Оскар) „Формата на водата“. Грехота би било да се издаде някоя от изненадите, които „Фокстрот“ крие, а такива има много. Но все пак: структурата му е с три основни части, а в началната двама родители научават за смъртта на техния син Джонатан на фронта. Във втората част наблюдаваме еднообразното и скучно близко военно минало на Джонатан, който служи на полева бариера, където не се случва нищо. Третата част е за близкото бъдеще на родителите му. Подобно на предшественика си „Ливан“, който е почти експериментален и цялостно клаустрофобичен, „Фокстрот“ също е изпълнен с антивоенен хуманизъм, но съчетан с черен хумор и сюрреалистична стилистика. Филмът демонстрира прекрасни кинематографични тонове и ъгли, но и абсурдизъм, който внася още повече въздух във всеки кадър. Абсолютната тъга също намира своето място в сърцевината на този спектър от естетика и емоции. Този филм трябва да бъде видян от всеки с вяра в липсата на ограничения за идеологии, държави и хора.