„Извън рамките - морето като смисъл, провокация и кауза”

„Извън рамките - морето като смисъл, провокация и кауза” бе темата на тазгодишната съвместна инициатива на сдружение „Лумен” и „София филм фест на брега”, която бе реализирана през втората седмица на фестивала като общ творчески експеримент в уютното кафене на НХК – „Бока Роса”.

Повече за идеята, изпълнението и това, което обединява и привлича двата проекта в Бургас, разказва Катя Съева, председател на сдружение “Лумен”:

„За втора поредна година Национален литературен конкурс „МОРЕТО!”, организиран от сдружение „Лумен”, гостува на „София филм фест на брега”.

Идеята е, освен представяне на наградените творби в конкурса и споделянето им с нови публики, да реализираме общи проекти, да се обединяваме около смислени каузи, да се провокираме взаимно, излизайки от рамките си. Заредени и вдъхновени от съзидателната мощ и неудържима сила на морето – неопровержимо и запечатано завинаги в кристала на стиха на големия Христо Фотев като „най-голямото събитие”.

В името на това МОРЕ са и нашите по-малки събития – скромен израз на възхищение, почит, загриженост, но и осъзнатост каква огромна привилегия, отговорност е да му служиш, да го пазиш. С този порив и мисъл решихме да включим НЛК „МОРЕТО!” в тазгодишната програма на любимия ни бургаски кинофестивал. Избрахме малко по-различен подход, чрез който да покажем и разкажем за конкурса, като се опитаме да споделим и част от ахтополската атмосфера на събитията ни, както наши съкровени творчески места и моменти от изминалите издания. Включихме и обща кауза. Всичко това се постарахме да обединим артистично в едно прекрасно кътче на НХК, което превърнахме за няколко фестивални дни в интерактивно пространство. Декорирахме тематично с различни елементи, изработени от рециклирани материали.

Представянето ни по този начин е продължение на една инициатива на сдружение „Лумен” за мир и чиста планета, която нашите неизменни съмишленици от „Galera ah Gallery” в Ахтопол подкрепиха. Сега към нас се присъединиха и приятелите ни от „София филм фест на брега”. Защото живеем едно и също море и се вълнуваме с/за него. Защото наистина вярваме в това, което правим тук, на морския бряг, където морето е най-голямата сила, памет и олицетворява нашата надежда за по-добър и чист свят – отвън и отвътре. И защото искаме заедно да откриваме нови и светли хоризонти.

Ето защо избрахме чрез два от най-ярките и богати морски символа да изразим и предадем нашите послания.

Рибата е древен символ, също и един от първите християнски символи. В различни духовни и митологични контексти се свързва с вярата, с божественото. Възприема се като демиург – творец, създател, пазител, творческа сила. Рибата е носител на знание, мъдрост, знак за личностно израстване и трансформация. Олицетворява живота, плодовитостта, късмета и благополучието.

Лодката символизира свободата, надеждата, независимостта, мечтата, както и прехода от материалния свят към духовния. Въплъщава порива за пътешествия и откривателския дух, стремежа към нови брегове, дела, идеи.

И така, пуснахме нашите хартиени риби и лодки в тазгодишните фествални води, но тяхното пътешествие ще продължи към нови хоризонти и следващи издания.

За визията на рибите са използвани остатъчни рекламни материали на феста (програми, плакати и др.), а броят им съответства на неговите издания – 22. А за лодките са оползотворени текстовете, които разпечатахме за литературното четене от представянето на НЛК „МОРЕТО!” в миналогодишното издание на „София филм фест на брега”. В него бяхме включили творбите на отличените с първи места автори на конкурса в категориите „Проза” и „Поезия” от изминалите 7 издания на „МОРЕТО!” (Светла Гунчева, Богдана Калъчева, Иван Сухиванов, Тодор Николов, Милка Пиналска, Елена Павлова, Владислав Вачков, Силвия Илиева-Христова, Марина Нинова, Женя Димова, Майа Виткова-Косев, Румен Денев, Ангел Иванов, Мирослав Христов), както и носителите на „Специална награда Георги Ингилизов” (Михаела Илиева) и наградата на „Черноморски институт” (Момчил Драганов).

* Отличените творби от тазгодишното осмо издание на НЛК „МОРЕТО!” и техните автори (Румен Денев, Ина Иванова, Велина Минкова, Далия Ал-Халил, Камелия Панайотова, Чая, Екатерина Григорова, Александър Христов, Александър Арнаудов, Виргиния Захариева, Живка Иванова,Тони Теллалов) бяха поднесени по различен начин - като акцент на импровизирана морска читалня.

Пространството допълни фоторазказ, в който включихме моменти от събития на НЛК „МОРЕТО!” и от участието ни в предишното издание на „София филм фест на брега”. В кадрите присъстват и най-важните хора от екипа на конкурса в годините, нашето уважавано жури – Митко Новков, Вера Петрова, Ина Вълчанова.

Разбира се, че с нас, макар и само духом, винаги ще бъде най-морското сърце на конкурса - Георги Ингилизов.

Наскоро ни напусна и нашият скъп, приятел, колега , забележителен белетрист и човек - Христо Карастоянов, на когото посвещаваме това събитие.

С почит и море!

Сдружение „Лумен””

Проект и изпълнение:

Катя Съева (сдружение “Лумен”)

Жоржета Тодорова (“Galera ah Gallery”)

***

Конкурсът "Морето!" загуби един от своите стожери - Христо Карастоянов. Блестящ ерудит, талантлив писател, верен приятел - това бе той за нас, свързаните с конкурса. Но той, конкурсът, продължава, тъй както морето ще продължава да го има вечно, тъй както и паметта за Христо Карастоянов ще продължава вечна. И тя, нашата памет, е също толкова неспокойна, колкото и перото на Христо, колкото и морето в буря, но и също толкова спокойна, колкото и душата на Христо, колкото и морето лете. Той сега е с нас, винаги ще бъде с нас също както и морето е винаги с нас. В този и миг и навеки!

Митко Новков

***

Поздрави от София и от софийското издание на Феста.

Докато слушате това, аз най-вероятно гледам кино. Има две неща, които страшно много обичам – да гледам кино и да гледам морето. Според мен, тези занимания си приличат – морето също мога да го гледам с часове като филм и никога не ми става скучно. Мога да гледам с часове и облаците над Ахтопол – никъде другаде няма такива облаци. Защото Ахтопол е ветровит град, вълнуващ и истински. Ахтопол е място, където не ти стига да снимаш с телефона, а ти се иска да можеш да рисуваш. Или да пишеш стихове. Ахтопол е най-доброто място за литературен конкурс, който се нарича „Море“ и много се радвам, че там се е намерил и точният човек, който да го направи. Защото друга важна особеност на Ахтопол е, че там живее през лятото Катя Съева, на която трябва да благодарим за съществуването на този конкурс.

Тя си знае, какво й е струвало и колко трудно е било, но не й е тежало, защото не ти тежи, когато правиш нещо с любов. И конкурсът съществува, напук на всичко, година след година и става все по-добър, превръща се вече в не заобиколим литературен конкурс с национално значение. В това малко градче с 1050 жители.

Аз, също вече наполовина ахтополчанка, се присъединих към журито миналата година. Малко се колебаех, но сега се радвам, че го направих. Защото ми донесе много щастливи срещи и с текстове и с хора. Донесе ми радостта да работя с Митко Новков и Христо Карастоянов. И споменът ми е светъл. Да, отиде си Христо, ей така изведнъж, много ни изненада и отначало не искахме да повярваме. Но хора като него някак си хем си отиват, хем не си отиват. Остават. Ще се съветвам с него на ум следващото лято, когато чета новите текстове.

Защото ще дойдат нови текстове. Защото всички ще си отидем някой ден, но Ахтопол ще остане и нови хора ще идват и ще гледат морето и облаците като филм. И конкурсът ще остане, надявам се, Катето няма да то остави да потъне.

Така че, пишете и изпращайте. Чакаме ви на брега на морето.

Ина Вълчанова