10
Mar
2018

„Кораб в стая“ лекува самотата

Филмът на Любомир Младенов омайва зрителя със спокойния си ход, с героите си, същите като нас, с тишината и поетичността си. Сякаш дава на зрителя възможността да си чуе мислите, да си поеме дъх от ламтящата за внимание медийна среда, от грубостта и самотата. Фотографът в творческа криза Филип (Цветан Алексиев) снима грозна сцена в новооткрит супермаркет. Забелязва как Павла (Елена Димитрова) губи съзнание на паркинга отпред и така се оказва въвлечен в нейния живот. Павла и брат ѝ Иван (писателят Иван Димитров) остават на улицата. Той е напълно пасивен и откъснат от живота – може би аутист, а може би в тежка депресия.
„Кораб в стая“ докосва социалната тема, но избира друга посока. Вдъхновен от желанието да спечели Павла и да събуди Иван, Филип снима живота без редакция, в неговите най-тъжни, светли и красиви детайли. Този втори пласт събира целия свят в едно запуснато помещение. Така филмът на Любомир Младенов се оказва едновременно камерен и всеобхватен. Пред импровизирания екран героите избиват стените на личната си изолация, помиряват се с действителността, наблюдават дребните чужди прояви на обич и осъзнават, че нищо не е непоносимо.
Макар да работи с две от лицата на Театрална работилница „Сфумато“, Любомир Младенов не допуска театралност във филма си. Няма жестове и стилизация, няма монолози и изнесени гласове. Често зрителят забравя, че не гледа документален филм за някакво особено в тъгата си семейство. Всичко се случва „на голо“, няма музика, няма грим, а актьорите като че са облечени в дрехи от собствения си гардероб. „Кораб в стая“ е точната противоположност на ескейпизма на суперпродукциите. „Тук за никаква илюзия не може да става дума“ – казва самия режисьор.