13
Mar
2019

"Джебчии" - "Златната палма" в Кан през 2018 г.

Баща и син влизат в супермаркет. Споглеждат се, започват да вървят бавно и тръгват в различни посоки. Междувременно си разменят странни знаци, докато постепенно става ясно, че крадат. Някак моментално се разбира, че този ритуал е въпрос на оцеляване. Това е първата сцена в отличения със Златна палма в Кан филм на японския режисьор Хирокадзу Коре-еда.  Следва един  от най-човешките и многопластови разкази в съвременното световно кино.
След поредната кражба Осаму и синът му Шота намират малко момиченце на един балкон. Двамата решават да приберат и нахранят нещастното дете. Скоро разбираме, че в тесния дом на Осаму живеят три поколения усти за хранене и е редно малката Юри, макар и покрита в белези, да бъде върната при родителите си. Когато Осаму и жена му Нобуйо завеждат момиченцето до къщата му, дочуват жесток скандал между  родителите на детето и вече е ясно, че то няма да се върне при тях. От този миг Юри има ново семейство – майка и баща, които я даряват с внимание и нежност, по-голямо братче, красива леля и дори баба. Когато детето е обявено за издирване, вече няма връщане назад.
Коре-еда постепенно рисува един топъл, истински семеен портрет, чиито участници са изстрадали души, оцеляващи както могат на ръба на обществото. В една тясна къща, задръстена с предмети, където не е ясно кое на кого принадлежи, хората принадлежат един на друг, живеейки като някакъв странен общ организъм, като ,,голямата риба“ от книжката на малкия Шото. Дребните престъпления изглеждат като незначителни белези върху света на фона на истинските белези, които носи семейството.
Междувременно на заден план започват да се прокрадват по-тъмни тонове, подсказващи наличието на някаква тайна. В крайна сметка кои са тези хора, които изглеждат като семейство, обичат се като семейство и в същото време все повече се разкрива, че не са такова? Какво изобщо означава семейството? Какво означава престъплението? На тези деликатни въпроси получаваме дълбоки, изпълнени с нюанси, но никога осъдителни или категорични отговори. Те се пораждат постепенно и виртуозно на екран, оставяйки ни сами да ги осмислим и съпреживеем.  Филмът е от онези, които карат сърцето ти да бие със своя собствен  пулс.
В един момент всеки един от персонажите се е превърнал в пълнокръвен образ, а емоционалният заряд е нарастнал паралелно с прозиращата под повърхността мистерия. Тогава настъпва разтърсващият финал на филма, където отговорите са болезнени, тайните са разбулени и множеството пластове се подреждат. Невъзможно е да не се отбележи ярката актьорска игра, която, особено в развръзката, по безупречен начин придава душевна дълбочина на сложните противоречиви образи.