10
Mar
2019

"Студената война" на Павел Павликовски бе номиниран за "Оскар" и има 5 награди на Европейската филмова академия

Започващ своята история в сняг и кал, този филм се движи като сребърен дух от полската провинция през 1949 към Варшава, Берлин и нощните клубове на Париж. „Студена война“ – заснет нежно и красиво досущ като черно-белия предишен артхаус хит на Павел Павликовски („Ида“, който грабна Оскар преди пет години) – се развива в тъмна епоха от съвременната полска история и е посветен на родителите на самия режисьор. Ловко се движи по границата между сериозния мрак и културното забавление това бижу на тазгодишния София Филм Фест, което бе и отличено с три номинации за Оскар преди броени дни.
Партньори в работата и вероятно в живота, Ирена и Виктор обикалят провинцията на следвоенна Полша, записвайки местните музиканти с идеята да обединят трупа от изпълнители на най-доброто фолклорно изкуство. На един от кастингите се появява Зула – фаталната жена, която бива надушена от Ирена и съответно Виктор е предупреден за нейния опортюнизъм. Твърде късно – той вече е победен от самото начало, готов с охота да се превърне в жертва на любовта си. Постепенно Ирена отпада от цялостния пейзаж, тъй като полските власти се наместват и музикалната трупа се оказва въвлечена в това да пропагандира Сталин. Всичко това е едва началото на тази нетипична полу-музикална, полу-политическа любовна история. „Студена война“ е добре контролирана романтична сага на изтезание, блясък и безброй предателства. До някаква степен е филм за несигурни чувства в непосилни времена, но се управлява от любов жестока и абсолютна. В края на краищата и двамата мъченици са жадни за вечната топлина. Те са самотни граждани на нация, която сами са си измислили – място, където единственият начин да съхраниш мира, е да го подпалиш